Как социалните медии влияят на благосъстоянието?
Тъй като над една трета от тийнейджърите прекарват 3 часа на ден (или повече), превъртайки фийдовете си, спокойно може да се каже, че ерата на социалните медии няма да приключи скоро. Те може да ни помагат да поддържаме връзка с приятелите и семейството, да запазваме спомени, да научаваме повече за хората от различен произход и дори да станем експерти в най-новата танцувална мания.
Но защо се получава така, че колкото повече време младите хора прекарват в социалните медии, толкова по-вероятно е да се сблъскат с ниско самочувствие, лошо настроение и ниска увереност във външния вид? Учените смятат, че това, което определя дали социалните медии ще повлияят положително или отрицателно на живота на младите хора, е как (а не колко) ги използват.
Активната комуникация с други хора може да ни помогне да се чувстваме близки с тях и да подобри настроението ни. Но прекарването на много време в безцелно скролване с мишката може да ни накара да се чувстваме и самотни, откъснати от останалите. Един от многото негативните ефекти на социалните медии е, че могат да ни предизвикат да се фокусираме върху външния си вид и да се чувстваме сякаш не сме достатъчно добри, ако не изглеждаме по определен начин. Що се отнася до връзката между социалните медии и ниското самочувствие, търсенето на одобрение чрез харесвания и коментари и сравняването с други хора също може да има отрицателен ефект. Една от основните причини за това е, че много от снимките, които виждаме онлайн, са цифрово обработени и не отразяват реалния живот.
Разликата между реалност и цифрово изкривена реалност
Тенденцията е да виждаме само върховите моменти от живота на хората в социалните медии. Повечето от нас споделят само „най-добрите“ версии на себе си. Ако изображенията, които детето ви вижда онлайн, са внимателно подбрани, редактирани и филтрирани, това може да повлияе отрицателно върху увереността във външния му вид.
Имайки предвид, че 4 от 5 момичета казват, че сравняват начина, по който изглеждат, с други хора в социалните медии, публикуването на „перфектното селфи“ може да се превърне по-скоро в задължение, отколкото да бъде просто забавление. Неотдавнашното ни проучване показва, че момичетата си правят средно до 14 селфита в опит да получат перфектната според тях снимка, която да изберат за публикуване. Филтрите в социалните медии също ни позволяват да променяме външния си вид, за да имитираме нереалистични стандарти за красота, като премахваме петна, изсветляваме кожата, удължаваме миглите и още много други.
Правенето на селфита и използването на филтри могат да бъдат начини за проява на творчество и себеизразяване. Но когато децата са свикнали да се съобразяват със стандартите за красота на обществото или когато не се чувстват уверени, публикувайки нередактирани снимки, това е знак за евентуален проблем. Всъщност една четвърт от момичетата смятат, че не изглеждат достатъчно добре, без да редактират снимките си, така че никога не е имало по-подходящ момент за провеждане на разговор относно селфитата.
Как да проведем разговор за селфитата
Можете да помогнете на детето си да мисли критично и задълбочено за това как използва социалните медии и да подобрите самочувствието, увереността и усещането му за щастие, като го научите:
- Да разпознава цифровото изкривяване на реалността. Говорете за техниките и инструментите, които хората използват, за да обработват снимките си, и изгответе заедно списък. Нашият кратък филм Изкривеното селфи помага да се разкрият начините за позиране, ъгъла на камерата, специалното осветление, грима и филтрите, които са част от „перфектната снимка за Instagram“.
- Да избягва капана на сравняването. Когато детето ви разглежда съдържание, напомняйте му, че вижда специално подбрани най-добри моменти от живота на другия човек. Помогнете му да развие здравословна връзка със социалните медии, като обсъдите дали е нужно да се сравнява с изображенията в социалните медии (подсказка: това сравнение не може да бъде спечелено). Ако е тийнейджър, препоръчайте му да гледа „Girls Room“, драматичен сериал в шест епизода, който разглежда социалните медии, начина на възприемане на тялото и сравняването.
- Да връща „социалното“ в социалните медии. Говорете за начини за по-целенасочено използване на социалните медии за активно свързване и взаимодействие с други хора. Напомнете му да прекрати следенето на профили, които не го карат да се чувства добре, или да използва функцията за скриване в приложения като Instagram.
- Да създава разнообразно реално съдържание. Обсъдете начини за създаване на по-ведро, разнообразно и позитивно онлайн пространство за самия него/самата нея и за другите. Говорете за това как може да отделя повече време за публикуване на неща, които отразява интересите му/ѝ, дейностите с приятели и личните качества (без цифрово изкривяване, разбира се).
- Да се научи да разпознава рекламата. Тъй като инфлуенсърите в социалните медии стават по-популярни от всякога, може да е трудно да се различи кое представлява реклама и кое – не.
- Да се справя с кибертормоза. Измислете план как да се справя с проявите на онлайн тормоз.
- Да се изключва. Що се отнася до младите хора и социалните медии, може да се наложи да ги насърчите временно да прекратят използването им, ако се чувстват пренатоварени с информация или не им е приятно. Да си зададат ограничения за времето, прекарано в разглеждане на екрана, и да се разходят, да се обадят на приятел, може също да ги насърчите да проявят творчество извън екрана.
- Да следи позитивни новини. Напомнете на детето, че може да прекрати следенето на акаунтите, които го карат да се чувства зле, да използва функцията „скриване“, за да премахва публикации от новините, и да превърне социалните медии в свое собствено пространство, на което да се наслаждава
References
- Scott, H., Biello, S.M., & Woods, H.C. (2019). Social media use and adolescent sleep patterns
- Clement, J. (2020). Number of global social network users 2017-2025. Statistica.
- Kelly, Y., Zilanawala, A., Booker, C., & Sacker, A. (2018). Social media use and adolescent mental health
- Tiggemann, M. & Slater, A. (2017). Facebook and body image concern in adolescent girls: International Journal of Eating Disorders.
- Holland, G. & Tiggemann, M. (2016). A systematic review of the impact of the use of social networking sites on body image and disordered eating outcomes
- Gerson, J., Pagnol, A.C., & Corr, P.J. (2017). Passive and Active Facebook Use Measure (PAUM): Validation and relationship to the Reinforcement Sensitivity Theory.
- Thorisdottir, I.E., Sigurvinsdottir, R., Asgeirsdottir, B.B., Allegrante, J.P., & Sigdusdottir, I.D. (2019). Active and Passive Social Media Use and Symptoms of Anxiety and Depressed Mood Among Icelandic Adolescents.
- Cohen, R., Newton-John, T., & Slater, A. (2019). ‘Selfie’-objectification: The role of selfies in self-objectification and disordered eating in young women.
- Fardouly, J., Diedrichs, P.C., Vartanian, L., &. Halliwell, E. (2015). Social Comparisons on Social Media: The Impact of Facebook on Young Women’s Body Image Concerns and Mood.
